Проучване на потреблението на вино в България 2023
На Вашето внимание представяме ново пазарно проучване на ЛОГО РИСЪРЧ за оценка на потреблението на вино в България през 2023.
Ето някои от основните изводи:
- Полът играе важна роля при определяне на предпочитанията към алкохолните напитки.
- Най-важният фактор за оценка на качеството на виното е да е произведено от позната изба.
- Броят на потребителите се увеличава, докато честотата на покупки е по-ниска при същото тегло на потребление.
- Развитието на каналите за покупка на вино се дължи на модерната търговия и специализираните магазини.
- Цената на покупка расте, но не и в столицата.
Повече информация може да получите от детайлния доклад, който може да свалите по-долу:
В БАКАЛИЯТА И НА СОФРАТА – Навици на пазаруване и хранене на българина
Навиците на пазаруване и хранене на потребителите често търпят промяна. Това от своя страна може да доведе до предизвикателства в сферата на много и различни индустрии. Но какво се е променило в навиците на пазаруване и хранене на българите през последната година?
За ползите и вредите от ваксиниране срещу КОВИД-19 / България
По данни от национално-представително изследване сред населението на 15+ години у нас, проведено от LOGO Research по метода на пряко лично интервю лице в лице, в периода от 1.08.2021 до 20.08.2021 22.8% от анкетираните заявяват, че са със завършен ваксинационен цикъл срещу КОВИД-19. При най-високата възрастова група от населението – над 65 години, – този процент е 29.2%, докато при най-младата група под 10% са с приложена ваксина.
Показателен е фактът, че най-малък относителен дял на ваксинирани има в селата – само 17.2%, и този процент се увеличава с нарастване на населеното място до най-високия процент ваксинирани в столицата – 34.8%.
Точно една четвърт от анкетираните (24.9%) заявяват, че вярват в безопасността на ваксините, над една трета (35.9%) са на противоположното мнение, а най-голямата група (39.2%) нямат ясно изразено мнение.
Добър инструмент за оценка на ползите от даден продукт или услуга е склонността тя да бъде препоръчвана на близки, роднини или приятели. Групата на най-големите промоутъри (с оценка между 8 и 10) е близка като големина до групата хората с приложена ваксина – 23.6%. На противоположното мнение с крайно неодобрение към ваксините (оценки от 1 до 3) са 37.6% от анкетираните. А най-голямата група (с оценка 5 от 10) са дали 23.9%.
Основните причини за изразеното неодобрение към ваксините са на първо място липсата на доверие, липсата на достатъчно информация за ползите, прекалено бързото време за разработването им, наличието на странични ефекти, както и битуването на различни конспиративни теории.
Най-отличителната характеристика на твърдите противници на ваксинирането е, че те са основно безработни, потвърждавайки аксиомата, че безделието винаги поражда неспокойни мисли.
На другия полюс хората, които са готови да препоръчат ваксинирането, изтъкват като най-силни аргументи ползата като единствено към момента решение за предпазване от КОВИД, доверието и вярата в ефикасността, грижата за другите и разбирането на ваксината като най-добър начин за предпазване.
С наближаването на първия учебен ден все по-актуален става въпросът за ваксиниране на подрастващите.
Европейската здравна агенция публикува препоръка за критериите, от които здравните власти трябва да се водят при решаването как да се ваксинират децата. Според тях децата биха имали по-малко преки ползи от ваксинирането заради по-лекото протичане на заболяването при тях, макар че ваксинирането им може да увеличи общия имунитет на населението и да намали разпространението на вируса.
Ваксинирането на деца и младежи среща одобрението на само 14%, докато 60% са против подобна мярка. Одобрението е значително по-ниско при хората без или с основно образование (10.4%) и по-високо при хората с висше образование (18.2%). Тази разлика, обаче, не се дължи толкова на негативните настроения против ваксиниране, колкото до изразената позиция, че не се знае какви биха били ползите от нея.
Липсата на категорична позиция като цяло за възприемането на ваксинирането, а така също и в частност за ваксинирането на деца и младежи, е възможност за влияние и промяна на мнението към едната или другата крайност.
Посоката в оформянето на мнението зависи от комуникационната среда, която изграждат медиите, целенасочените политики към разяснителни кампании, както и личния и споделен опит.
Според здравните експерти на ЕС е по-добре националните кампании първо да приключат ваксинирането на по-застрашените възрастни индивиди, преди да се фокусират върху непълнолетните лица.
