ХРАНИТЕЛНИ НАВИЦИ

Хранителните навици на българина се променят, следвайки промените в стандарта на живот, разполагаемите на пазара храни и напитки, магазинната мрежа, структурата и качеството на заведенията и ресторантите.

Върху навиците на хранене влияние оказват стремежа към здравословен начин на живот, двигателната култура и културата на хранене като цяло, предопределени от исторически и икономически наследени или придобити фактори и нагласи.

През забързаното ежедневие хората основно се хранят по един или два пъти на ден (58% от анкетираните) и в по-малка степен три или четири пъти (37%), докато през почивните дни броят на храненията е по-голям.

Топло приготвената храна заема централно място в храненето на българина. През делничните дни над половината от хората (51%) успяват да се хранят с повече от едно топли хранения, докато през почивните дни този процент нараства до 72%.

Интересен феномен е храненето в необичайно състояние, когато човек се чувства стресиран, нещастен, ядосан или отегчен. 23% от анкетираните заявяват че често ядат, когато са изложени на някои от тези фактори.

Здравословното хранене е важна характеристика на храната, като само 6% не се опитват целенасочено да търсят здравословни храни, а 14% винаги се опитват храната им да бъде здравословна.

Заведенията за хранене заемат важна част в храненето на българина. Посещенията в заведенията за хранене са разпределени в по-малки процентни групи към най-ниските и най-високите честоти на посещение, а най-голям е делът на хората, които посещават заведение два или три пъти месечно.

Най-предпочитания тип заведение са ресторантите (55%), следвани от механи, кръчми, бирарии (23%) и пицариите (17%), но не винаги предпочитанията са свързани с най-често посещаваните заведения, за което е освен предпочитанията влияние оказват и останалите фактори, изграждащи избора за посещение.

Първите два най-важни фактори, които определят избора на заведение са хигиената (9.6 от 10.0) и качеството на храната (9.5 от 10.0). На следващо място се подреждат нивото на обслужване (8.8) и обстановката (8.2), а едва на пето място по важност е ценовото равнище на заведението (6.9).

Посещението на заведение не е двигател за избор на по-здравословна храна. Две трети от анкетираните поръчват също толкова здравословна храна, колкото храната, която консумират вкъщи и само 11% обръщат внимание на този аспект при хранене навън, а цели 22% са склонни да си поръчват по-нездравословна храна в заведенията, които посещават.

Българската кухня е с традиции и е дълбоко залегнала в бита и стила на живот. Тя е доминираща в предпочитанията – 73% заявяват че именно тя им е любима. Втората по харесване тип кухня е италианската – любима на 21% от анкетираните.

Сред нещата, които биха променили в своите навиците на хранене, анкетираните изтъкват на първо място наличието на повече плодове и зеленчуци, намаляването на консумацията на хляб и хлебни изделия, намаляването на консумацията на захар и покупката на по-качествени продукти. Това се свързва основно с начина на хранене вкъщи, тъй като по-честото посещение на заведение не е важен фактор за промяна.