В БАКАЛИЯТА И НА СОФРАТА – Навици на пазаруване и хранене на българина
Навиците на пазаруване и хранене на потребителите често търпят промяна. Това от своя страна може да доведе до предизвикателства в сферата на много и различни индустрии. Но какво се е променило в навиците на пазаруване и хранене на българите през последната година?
Поглед върху хранителните навици на българите
Постоянните промени в хранителните навици на консуматора карат хранително-вкусовата индустрия често да се бори със значителни изменения в потреблението. Едно от основните предизвикателства, пред които е изправена, е нуждата да остане в крак с актуалните промени в хранителните навици и потребителското поведение.
ЗДРАВОСЛОВНО ХРАНЕНЕ
Консумирането на здравословна храна играе важна роля в поддържането на добро цялостно здравословно състояние. Здравословната и балансирана диета включва голямо разнообразие от храни в правилните пропорции и правилното количество, като същевременно предпазва хората от недохранване и болести като сърдечно-съдови заболявания, диабет и рак.
Въпреки, че определението за „здравословна диета“ и „здравословно хранене“ е различно според различните хора и специалисти, нашите резултати показват, че повече от 50% от българите вярват, че се хранят здравословно „често“ или „винаги“. Изборът на храна, от природосъобразна гледна точка, е основно повлиян от пола, образованието и доходите на участниците в проучването.
Резултатите от изследването показват, че жените са значително по-склонни да поддържат здравословна диета (61%) в сравнение с мъжете (45%). Силна зависимост може да бъде открита и между степента на образование и размера на дохода на домакинството спрямо това дали човек се храни здравословно или не. Например, 67% от респондентите с висше образование споделят, че често или винаги консумират здравословна диета, в сравнение с 40% от хората с основно или без образование. Подобна тенденция може да бъде наблюдавана и сред хората с висок и нисък доход на домакинството – колко по-висок е доходът – толкова по-голяма е вероятността човек да се храни здравословно.
ПРОМЯНА В ХРАНИТЕЛНИТЕ НАВИЦИ
Промяната на един или повече хранителни навици може да повлияе значително върху цялостното състояние на организма. Проучването на хранителните навици, които човек е склонен да промени, може да ни помогне да научим повече за това какво пречи на населението да се храни по-здравословно.
Повечето от участниците в проучването (64%) са склонни да направят промяна в поне един свой хранителен навик, като половината от тях отбелязват, че биха искали да започнат да купуват продукти с по-високо качество.
Хранещите се здравословно (тези които смятат, че консумират здравословна диета често или винаги) са много по-склонни да намалят приема на определени съставки (като месо, сол, захар и кафе), докато хранещите се по-малко здравословно проявяват по-голяма склонност да променят мястото на консумация (хранене вкъщи/навън) и да намалят приема на цели хранителни групи (газирани напитки и пържени храни).
КОНСУМАЦИЯ НА КАФЕ И АЛКОХОЛ
Кафето, както и алкохолът са широко разпространени в цял свят, но колко кафета на ден пие обикновеният българин и колко често той/тя вдига наздравица с любимата алкохолна напитка?
Твърдението, че кофеинът е стимулант, който може да накара човек да се чувства по-бодър и буден е широкоразпространено. Според изследване на Temple et al. (2017) „умереният всекидневен прием на кофеин в дози до 400 мг./ден не се свързва с нежелани странични ефекти“ за здравето на потребителя. Кафето, от друга страна, е един от основните източници на кофеин заедно с някои видове чай и какаовите зърна. Въпреки, че размерът на чашите, в които се поднася кафе варира, преобладаващото мнение е, че 400 мг кофеин се равнява на 4 чаши кафе.
Резултатите от това изследване показват, че преобладаващата част от българите (78%) консумират между 1 и 4 чаши кафе на ден, което е в рамките на препоръчителното количество. От друга страна хората, които приемат повече от 5 чаши кафе на ден по-скоро възприемат навика си за вреден и/или нездравословен, тъй като 1/3 от тях вярват, че трябва да намалят приема си на кафе.
Въпреки, че според различни официални източници (например Министерство на здравеопазването в България, Европейската комисия и Министерство на здравеопазването и човешките услуги на САЩ) приемът на алкохол не е препоръчителен, се счита, че умерената консумация (до 1 алкохолна напитка на ден за жени и 2 алкохолни напитки за мъже), може да бъде част от здравословен хранителен модел.
Резултатите от изследването на LOGO Research показват, че 60% от българите на 18 и повече години приемат алкохол поне веднъж седмично, 10% – поне веднъж месечно, 8% – по-рядко от веднъж месечно, а 21% не пият алкохол.
Резултатите сочат и че хората, които пият алкохол 6-7 пъти седмично, са по-склонни да смятат, че трябва да намалят приема, в сравнение с хората, които консумират алкохол само веднъж седмично или по-рядко. Също така 41% от консумиращите алкохол веднъж на ден биха искали да намалят честотата на консумация, а 23% от хората, които консумират алкохол 4 до 6 пъти седмично вярват, че трябва да ограничат приема.
Също така, докато мъжете са значително по-склонни да пият алкохол веднъж на ден, жените са по-предразположени изобщо да не консумират алкохол.
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ РАЗЛИЧНИ КУХНИ
Възрастта е най-силният определящ фактор за предпочитанието към дадена кухня.
Българската традиционна кухня е предпочитана от мнозинството респонденти в сравнение с други кухни (италианска, френска, азиатска). Родната кухня най-често е харесвана от хората над 50 годишна възраст (97%), от тези живеещи в 5-членно домакинство (99%), от пенсионерите (97%) и от хората на позиция помощен административен персонал в сферата на услугите, търговията или производството (87%).
Италианската кухня, макар и втора по популярност, е най-често предпочитаната чуждестранна кухня. Избирана е основно от хора на възраст между 15 и 49 години (44%), хора с висок доход на домакинството (47%), тези живеещи в столицата (45%), както и хора на ръководни позиции и висококвалифицирани специалисти (38%).
Азиатската кухня не се радва на висока популярност сред българите. Нейните основни поддръжници са млади хора между 15 и 29 годишна възраст (23%), хората с висок доход на домакинството (32%) и жители на столицата (28%).
Френската кухня е предпочитана от най-малък брой респонденти, като подобно на италианската и азиатската кухня, привлича основно тези с висок доход на домакинството – над 1900 лв./месечно (20%), хора живеещи в столицата (22%) и респонденти заемащи високи ръководни позиции и висококвалифицирани специалисти (13%).
КУПУВАНЕ НА РАЗЛИЧНИ ВИДОВЕ ХРАНИ
Независимо дали сурова, замразена, консервирана или полуфабрикат – повечето от нас купуват някакъв вид храна. Кой вид, обаче, печели надпреварата за най-купувана в България?
Суровата храна е най-купувания вид храна през 2020 г., следвана от замразената, консервираната храна и полуфабрикатите. Различните групи от хора, обаче, показват различна степен на интерес към различните видове храни. Например жените и хората със средно или висше образование и тези с поне едно дете в домакинството предпочитат да пазаруват сурова храна. Мъжете, хората с основно или без образование и младите (15-29 год.), от друга страна, купуват полуфабрикати по-често.
ДА ХАПНЕМ НАВЪН?
Има много причини хората да предпочитат да хапват извън дома – от общуването с приятели/колеги и търсене на наслада от (добре) приготвено ястие, до спестяване на време по време на динамична работна седмица. Колко често, обаче, българите хапват извън дома?
Резултатите от проучването показват, че 45% от българите рядко се хранят навън (по-рядко от веднъж месечно или никога) като за по-възрастното поколение (65 год. +), безработните и хората, чието домакинство се състои от един човек, е най-малко вероятно да се хранят извън дома. Средната честота на хранения навън на човек е 1.12 на седмица.
Мъжете, най-младите (15-29 годишните) и хората с висок доход на домакинството (1900 лв. +) са значително по-склонни да хапват навън поне веднъж седмично.
НОЩНО ХРАНЕНЕ И ХАПВАНЕ ПОД ВЛИЯНИЕ НА ЕМОЦИЯТА
Макар и двата от тези хранителни навика да не са особено разпространени в България, хапването под влияние на емоциите, били те позитивни или негативни, е далеч по-често срещано от нощното хранене.
Среднощното хранене обикновено се възприема като лош навик и често се свързва с повишено телесно тегло. Добрата новина е, че мнозинството българи (72%) никога не стават вечер, за да похапнат, въпреки че 28% признават, че го правят с различна честота. Хората между 15-29 годишна възраст са значително по-предразположени от другите възрастови групи „често“ да си хапват нощем, докато за тези на и над 65 години е най-малко вероятно да бъдат „нощни консуматори“.
„Емоционалното хранене“ е поглъщането на храна когато човек чувства силни, най-често негативни емоции като стрес, страх, отегчение и др. и често се практикува като начин за справяне с тях. Емоционалното хранене може да попречи на опитите за отслабване, като този хранителен навик често се свързва с висок прием на калории. В България малко над половината от населението (53%) признава, че похапва, когато се намира под емоционален афект, макар и повечето да го правят „рядко“ (37%). Само 3% споделят, че винаги се хранят, когато не са в топ-емоционална форма.
Противно на очакванията, този навик е еднакво разпространен и сред мъжете, и сред жените. Най-подвластни на него се оказват младите хора на възраст под 30 години (24%) и безработните (30%). От друга страна хората над 65 години (62%), хората с доход на домакинството под 690 лв. или без такъв (62%) и хора чието домакинство се състои от един човек (58%) са най-малко склонни да посегнат към храна в момент на емоция.
ФИЗИЧЕСКА АКТИВНОСТ
Подобно на здравословната диета, нивата на физическа активност играят важна роля в цялостното здравословно състояние на човека. Колко често, обаче, българите практикуват спорт/правят физически упражнения?
Физическата активност играе важна роля, когато човек иска да води здравословен начин на живот. Според съвременните специалисти, хората трябва да са физически активни, под една или друга форма, всеки ден. Хората на възраст между 19 и 65 години трябва да се стремят да спортуват по поне 150 минути на седмица с умерен интензитет или 75 минути на седмица с висок интензитет. Така или иначе, препоръчителната честота на физическа активност е поне веднъж седмично.
Когато става дума за физическа активност и спорт, българската нация е разделена на половина – 52% се упражняват редовно (поне веднъж седмично), докато 48% са активни по-рядко. Мъжете и младите (15-29 годишни) са физически активни значително по-често от жените и другите възрастови групи, докато хората на и над 65 години са най-малко склонни да се раздвижат.
Хранителните навици и потребителското поведение на населението се променят постоянно благодарение на редица фактори, като резултати от нови проучвания, нова нашумяла хранителна мода и променящи се лични вярвания. Именно за това е важно да продължаваме да проучваме постоянно променящия се пейзаж на хранително-вкусовата индустрия в опит да разполагаме с актуални данни за мнението и поведението на консуматора.
